Покровител
Протегни ръка към мен,
дай ми кръпка красота,
хвани душата ми във плен –
създай ме в своята мечта
и не спирай край града,
и не спирай нивга край вълка;
лицето си без пурпурна река –
не откривай под качулка на врага,
и не спирай със ръка
стъпките си под дъжда,
и не спирай музиката на листо,
капнало в черупка на езерно платно. . .
. . . А просто полети
в полет пламнали звезди
и просто прегърни
светулките на самодивите лъчи,
и вземи ме с теб
в тоз пустинен пек -
да съм вихъра във твоите очи,
да съм спомена във твоите коси.
__ __ __
Зелено-нежните ти пръсти
пак докосват моя кръст,
сеят златни пръски
благотворна пръст. . .
. . .
© Росица Все права защищены