9 may 2012, 16:32

Поле от слънчогледи

1.5K 0 1

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Аз знам, че само ти можеш да направиш това.

Подари ми поле от слънчогледи, любими,

за да забравя, че ме боли, и да простя.

Заключи лятото в моите слънчогледи, мили!

Гравирай усмивките си в тях.

Предай им аромата си,

погали ги хиляди пъти...

И целувай... Целувай до лудост жълтата ми страст!

Аз ще легна после сред тях,

ще оставя нежните им цветове да галят потъмнялата ми кожа.

Ще оставя телата им, изпълнени с живот,

да издраскат бедрата ми.

Ще проектирам върху тях обичта си,

за да заспя освободена от теб.

Ще отдам тъгата си на теб,

ще напълня със сълзи очите ти,

ще разчупя леда, прегърнал сърцето ти...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Подари ми слънце!

И ме пусни да си тръгна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...