Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Аз знам, че само ти можеш да направиш това.

Подари ми поле от слънчогледи, любими,

за да забравя, че ме боли, и да простя.

Заключи лятото в моите слънчогледи, мили!

Гравирай усмивките си в тях.

Предай им аромата си,

погали ги хиляди пъти...

И целувай... Целувай до лудост жълтата ми страст!

Аз ще легна после сред тях,

ще оставя нежните им цветове да галят потъмнялата ми кожа.

Ще оставя телата им, изпълнени с живот,

да издраскат бедрата ми.

Ще проектирам върху тях обичта си,

за да заспя освободена от теб.

Ще отдам тъгата си на теб,

ще напълня със сълзи очите ти,

ще разчупя леда, прегърнал сърцето ти...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Подари ми слънце!

И ме пусни да си тръгна!