9 мая 2012 г., 16:32

Поле от слънчогледи

1.5K 0 1

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Аз знам, че само ти можеш да направиш това.

Подари ми поле от слънчогледи, любими,

за да забравя, че ме боли, и да простя.

Заключи лятото в моите слънчогледи, мили!

Гравирай усмивките си в тях.

Предай им аромата си,

погали ги хиляди пъти...

И целувай... Целувай до лудост жълтата ми страст!

Аз ще легна после сред тях,

ще оставя нежните им цветове да галят потъмнялата ми кожа.

Ще оставя телата им, изпълнени с живот,

да издраскат бедрата ми.

Ще проектирам върху тях обичта си,

за да заспя освободена от теб.

Ще отдам тъгата си на теб,

ще напълня със сълзи очите ти,

ще разчупя леда, прегърнал сърцето ти...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Подари ми слънце!

И ме пусни да си тръгна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...