9 мая 2012 г., 16:32

Поле от слънчогледи

1.5K 0 1

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Аз знам, че само ти можеш да направиш това.

Подари ми поле от слънчогледи, любими,

за да забравя, че ме боли, и да простя.

Заключи лятото в моите слънчогледи, мили!

Гравирай усмивките си в тях.

Предай им аромата си,

погали ги хиляди пъти...

И целувай... Целувай до лудост жълтата ми страст!

Аз ще легна после сред тях,

ще оставя нежните им цветове да галят потъмнялата ми кожа.

Ще оставя телата им, изпълнени с живот,

да издраскат бедрата ми.

Ще проектирам върху тях обичта си,

за да заспя освободена от теб.

Ще отдам тъгата си на теб,

ще напълня със сълзи очите ти,

ще разчупя леда, прегърнал сърцето ти...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Подари ми слънце!

И ме пусни да си тръгна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...