9.05.2012 г., 16:32

Поле от слънчогледи

1.5K 0 1

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Аз знам, че само ти можеш да направиш това.

Подари ми поле от слънчогледи, любими,

за да забравя, че ме боли, и да простя.

Заключи лятото в моите слънчогледи, мили!

Гравирай усмивките си в тях.

Предай им аромата си,

погали ги хиляди пъти...

И целувай... Целувай до лудост жълтата ми страст!

Аз ще легна после сред тях,

ще оставя нежните им цветове да галят потъмнялата ми кожа.

Ще оставя телата им, изпълнени с живот,

да издраскат бедрата ми.

Ще проектирам върху тях обичта си,

за да заспя освободена от теб.

Ще отдам тъгата си на теб,

ще напълня със сълзи очите ти,

ще разчупя леда, прегърнал сърцето ти...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!

Подари ми слънце!

И ме пусни да си тръгна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...