24 ene 2009, 12:53

Полет 

  Poesía » Versos blancos
530 0 2
Всичко в
този свят
я заблуди!
Загадъчно
потъваше
в себе си!
Ужасът
и
страхът
от сиво ежедневие
я отврати
и отегчи!
И болката
се появи...
... превърна се
в яростна
и безкомпромисна!

Тогава
тя
изпита
жажда...
... жажда за живот!

С полета
на пеперудени крила,
от този свят
Душата
излетя!

И дълъг беше

полетът!

Уморена,
кацна
в свят от
цветна тишина!

Цветята
в нея
носеха
ухаен аромат...
... аромат
на безметежност,
красота,
хармония
и светлина!

В този
цветен свят,
Душата се спаси...
... отново
заживя
и повече
не полетя!


© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Петинка, Ерменко!
    Ако трябва да бъда честна, това е един от изразите, който и на мен не ми се върза, но не се сетих за нищо друго
    В случая хубавото е, че аз виждам още няколко слабости, но ще си ги запазя в тайна
    Усмихнат ден!
  • "ухаен аромат" - все едно мирисен мирис...
    Нещо не ми се вързва!
    Все пак-поздрави!
Propuestas
: ??:??