8 nov 2007, 0:33

Полет

  Poesía
1.2K 0 1

Миналото потъна в реката на греховете

Грешките преди сега са истината

Смисълът на всяка постъпка намерих

Разбрах че пътя е трябвало да го мина

За да бъда това което съм  днес

Нощите в сълзи

И сивите дни

Своя урок ми разказаха

Свободна съм днес

И душата ми в небето се рее

Лети и с очи на дете се радва

И вижда отдавна забравените неща

Не съжалявам за грешките си

Аз от тях се научих и ще уча

Грешките на другите също

Своя разказ пред мен разлистват

Нежна целувка дарявам на

Хората дали ми живот

И през вратата излизам

Своя живот да възродя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...