8 нояб. 2007 г., 00:33

Полет

1.2K 0 1

Миналото потъна в реката на греховете

Грешките преди сега са истината

Смисълът на всяка постъпка намерих

Разбрах че пътя е трябвало да го мина

За да бъда това което съм  днес

Нощите в сълзи

И сивите дни

Своя урок ми разказаха

Свободна съм днес

И душата ми в небето се рее

Лети и с очи на дете се радва

И вижда отдавна забравените неща

Не съжалявам за грешките си

Аз от тях се научих и ще уча

Грешките на другите също

Своя разказ пред мен разлистват

Нежна целувка дарявам на

Хората дали ми живот

И през вратата излизам

Своя живот да възродя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...