22 ago 2008, 21:06

Полет

  Poesía
1.2K 0 4

 

Като  волна  птица  политам

   в  небесата,

  като  самодива  скривам  се  

   в  гората.

 

 

                              Прегръщам  свободата, реейки се      

в небесата.

                              Искам да крещя, да  дивея  и 

  всеки миг да изживея - за последно.

                                                                                    

                               Да  докосна  всичко  аз желая 

                               и  до пропастта  да се изправя!

                               Да живея  на  ръба, смеейки се

на смъртта!

 

 

Духа  си аз да  възвися  в  покоите

                                на рая, докосвайки  безкрая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...