Aug 22, 2008, 9:06 PM

Полет

  Poetry
1.2K 0 4

 

Като  волна  птица  политам

   в  небесата,

  като  самодива  скривам  се  

   в  гората.

 

 

                              Прегръщам  свободата, реейки се      

в небесата.

                              Искам да крещя, да  дивея  и 

  всеки миг да изживея - за последно.

                                                                                    

                               Да  докосна  всичко  аз желая 

                               и  до пропастта  да се изправя!

                               Да живея  на  ръба, смеейки се

на смъртта!

 

 

Духа  си аз да  възвися  в  покоите

                                на рая, докосвайки  безкрая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...