27 oct 2011, 22:38

Полет

  Poesía » Otra
706 0 5

Излизам от прегръдката на Мрака

и Лумва ярко  в мене Светлината,

изтръгнал се от хватката, не чакам,

политам с  устрем, сам сред Синевата!

И вихрени потоци мигом  ме подемат,

издигат ме във звездните  простори,

а  Огнен вятър  мощно  ме обзема

и втурвам се във Свободата  горе!

Летя  с Мечта  Неземна окрилен

и  с трепет търся Своя Уникален Зов,

Звезди, Галактики споделят с  мен

една Божествена, Космическа Любов!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Сиси и на мен така ми се струва. Благодаря Роси, надявам се да е така. Поздрави!
  • Завърташ и читателя във вихрения поток на Вселенския устрем...
  • Най- истинската любов!!!Поздравления
  • Благодаря на всички за хубавите отзиви! Сърдечни поздрави!
  • Харесах устрема, с който се втурваш към Светлината. Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...