Излизам от прегръдката на Мрака
и Лумва ярко в мене Светлината,
изтръгнал се от хватката, не чакам,
политам с устрем, сам сред Синевата!
И вихрени потоци мигом ме подемат,
издигат ме във звездните простори,
а Огнен вятър мощно ме обзема
и втурвам се във Свободата горе!
Летя с Мечта Неземна окрилен
и с трепет търся Своя Уникален Зов,
Звезди, Галактики споделят с мен
една Божествена, Космическа Любов!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
