28 oct 2004, 1:57

Полет през Октомври

  Poesía
1.3K 0 1

Избяга отново, а и аз не дойдох
когато трябваше с теб да остана.
после ми даде табелка "игнориран"
дървена, с метален обков

Не, наистина не съм виновен,
че черна прелетна птица съм аз
мигрирам от изток и юг към север и запад
и за това не съм в нито един клас

Ако пак ти потрябвам - нещото
просто свирни и ще падна
уморен, мръсен, с ранено крило
и мечтаещ да си гладна

Последното, което ще ти кажа аз 
Преди да задоволя твоите навици
е "сложи буркан с моята душа Любов"
на малката книжна полица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Миланов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...