22 nov 2012, 0:09

Полет сред спомени

860 0 0

Отлетяла, преживяна

скитам се сама.

Изоставена и неразбрана

пак е моята душа.

 

Бродеща сред улиците непознати

сред разноцветните листа,

търся предишните лица познати,

но откривам само себе си чрез самота.

 

Навярно само се залъгвам,

навярно това е просто моят сън,

с полъха на вятъра застивам

на прозореца, гледаща навън.

 

Съдбата ме преследва

и с тихи стъпки след мене тя върви,

но аз не се обръщам, нали така ме посъветва:

"Само напред ти върви!"...

 

... И така приключих своята разходка,

събрах опаднали листа в торбата "Спомени",

забравих аз познатите лица,

но срещнах своята съдба...

и отсега нататък само с нея ще вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...