Отлетяла, преживяна

скитам се сама.

Изоставена и неразбрана

пак е моята душа.

Бродеща сред улиците непознати

сред разноцветните листа,

търся предишните лица познати,

но откривам само себе си чрез самота.

Навярно само се залъгвам,

навярно това е просто моят сън,

с полъха на вятъра застивам

на прозореца, гледаща навън.

Съдбата ме преследва

и с тихи стъпки след мене тя върви,

но аз не се обръщам, нали така ме посъветва:

"Само напред ти върви!"...

... И така приключих своята разходка,

събрах опаднали листа в торбата "Спомени",

забравих аз познатите лица,

но срещнах своята съдба...

и отсега нататък само с нея ще вървя.