Отлетяла, преживяна
скитам се сама.
Изоставена и неразбрана
пак е моята душа.
Бродеща сред улиците непознати
сред разноцветните листа,
търся предишните лица познати,
но откривам само себе си чрез самота.
Навярно само се залъгвам,
навярно това е просто моят сън,
с полъха на вятъра застивам
на прозореца, гледаща навън.
Съдбата ме преследва
и с тихи стъпки след мене тя върви,
но аз не се обръщам, нали така ме посъветва:
"Само напред ти върви!"...
... И така приключих своята разходка,
събрах опаднали листа в торбата "Спомени",
забравих аз познатите лица,
но срещнах своята съдба...
и отсега нататък само с нея ще вървя.
© Кристина Христова Всички права запазени