Само един си ти за мен в света,

само един по цялата земя.

Винаги, когато съм с теб,

мисля за поезия и проза,

а ти извръщаш рамене

и откъсваш най-червената роза.

Как искам да ти споделя,

че ми се лети, безкрайно много,

а нямам смелост да те хвана за ръка

и да видя твойте крила.

Ами ако си неспособен да летиш,

ще паднеш от високо и мен ще нараниш.

Сънувах те и снощи. В съня си аз

танцувах, тичах радостна и бодра и се преструвах,

че не усещам ветровете от тъмната страна,

които ще ни донесат нетърпима самота.

Времето се опитва да ни раздели,

драска с остри нокти по нашите души,

откъсва ме от теб за хиляди години.

Загубих в този час, второто си аз, любов и голяма страст.

Събуждам се с неприятно чувство на тревожност,

с надежда поглеждам през прозорчето на тавана,

а отдолу с поглед ме посрещат две големи, кафяви приятелски очи.

Ах, как ми се иска да ти кажа, че ми се лети!