Само един си ти за мен в света,
само един по цялата земя.
Винаги, когато съм с теб,
мисля за поезия и проза,
а ти извръщаш рамене
и откъсваш най-червената роза.
Как искам да ти споделя,
че ми се лети, безкрайно много,
а нямам смелост да те хвана за ръка
и да видя твойте крила.
Ами ако си неспособен да летиш,
ще паднеш от високо и мен ще нараниш.
Сънувах те и снощи. В съня си аз
танцувах, тичах радостна и бодра и се преструвах,
че не усещам ветровете от тъмната страна,
които ще ни донесат нетърпима самота.
Времето се опитва да ни раздели,
драска с остри нокти по нашите души,
откъсва ме от теб за хиляди години.
Загубих в този час, второто си аз, любов и голяма страст.
Събуждам се с неприятно чувство на тревожност,
с надежда поглеждам през прозорчето на тавана,
а отдолу с поглед ме посрещат две големи, кафяви приятелски очи.
Ах, как ми се иска да ти кажа, че ми се лети!
© Далия Всички права запазени