24.09.2008 г., 18:49

Полет в съня

913 0 1
 

Само един си ти за мен в света,

само един по цялата земя.

Винаги, когато съм с теб,

мисля за поезия и проза,

а ти извръщаш рамене

и откъсваш най-червената роза.

 

Как искам да ти споделя,

че ми се лети, безкрайно много,

а нямам смелост да те хвана за ръка

и да видя твойте крила.

Ами ако си неспособен да летиш,

ще паднеш от високо и мен ще нараниш.

 

Сънувах те и снощи. В съня си аз

танцувах, тичах радостна и бодра и се преструвах,

че не усещам ветровете от тъмната страна,

които ще ни донесат нетърпима самота.

Времето се опитва да ни раздели,

драска с остри нокти по нашите души,

откъсва ме от теб за хиляди години.

Загубих в този час, второто си аз, любов и голяма страст.

 

Събуждам се с неприятно чувство на тревожност,

с надежда поглеждам през прозорчето на тавана,

а отдолу с поглед ме посрещат две големи, кафяви приятелски очи.

Ах, как ми се иска да ти кажа, че ми се лети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...