Полето

15 sept 2016, 17:59

Poesía » De amor

348 1 1

Полето се препича.

Въздъхва уморено.

Прилича на момиче

излъгано,смутено

от вятърните пръсти

на влюбеното Лято.

С поли - по детски пъстри,

с ръце - безкрайно ято.

Полето е девойка,

сънуваща милувки.

Говори с глас на сойка,

обича без преструвки.

Днес Лятото не може

със нея да остане,

Зелената й кожа

да гали с топли длани.

Как тъжно е полето

със име на момиче!

И шепнат му дърветата:

Боли те.. ....но обичай!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.