15 sept 2016, 17:59

Полето

590 1 1

Полето се препича.

Въздъхва уморено.

Прилича на момиче

излъгано,смутено

 

от вятърните пръсти

на влюбеното Лято.

С поли - по детски пъстри,

с ръце - безкрайно ято.

 

Полето е девойка,

сънуваща милувки.

Говори с глас на сойка,

обича без преструвки.

 

Днес Лятото не може

със нея да остане,

Зелената й кожа

да гали с топли длани.

 

Как тъжно е полето

със име на момиче!

И шепнат му дърветата:

Боли те.. ....но обичай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...