Полето

15.09.2016 г., 17:59 ч.

Поезия » Любовна

398 1 1

Полето се препича.

Въздъхва уморено.

Прилича на момиче

излъгано,смутено

от вятърните пръсти

на влюбеното Лято.

С поли - по детски пъстри,

с ръце - безкрайно ято.

Полето е девойка,

сънуваща милувки.

Говори с глас на сойка,

обича без преструвки.

Днес Лятото не може

със нея да остане,

Зелената й кожа

да гали с топли длани.

Как тъжно е полето

със име на момиче!

И шепнат му дърветата:

Боли те.. ....но обичай!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.