Полето
Полето се препича.
Въздъхва уморено.
Прилича на момиче
излъгано,смутено
от вятърните пръсти
на влюбеното Лято.
С поли - по детски пъстри,
с ръце - безкрайно ято.
Полето е девойка,
сънуваща милувки.
Говори с глас на сойка,
обича без преструвки.
Днес Лятото не може
със нея да остане,
Зелената й кожа
да гали с топли длани.
Как тъжно е полето
със име на момиче!
И шепнат му дърветата:
Боли те.. ....но обичай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
