Полето се препича.
Въздъхва уморено.
Прилича на момиче
излъгано,смутено
от вятърните пръсти
на влюбеното Лято.
С поли - по детски пъстри,
с ръце - безкрайно ято.
Полето е девойка,
сънуваща милувки.
Говори с глас на сойка,
обича без преструвки.
Днес Лятото не може
със нея да остане,
Зелената й кожа
да гали с топли длани.
Как тъжно е полето
със име на момиче!
И шепнат му дърветата:
Боли те.. ....но обичай!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
