Полето се препича.
Въздъхва уморено.
Прилича на момиче
излъгано,смутено
от вятърните пръсти
на влюбеното Лято.
С поли - по детски пъстри,
с ръце - безкрайно ято.
Полето е девойка,
сънуваща милувки.
Говори с глас на сойка,
обича без преструвки.
Днес Лятото не може
със нея да остане,
Зелената й кожа
да гали с топли длани.
Как тъжно е полето
със име на момиче!
И шепнат му дърветата:
Боли те.. ....но обичай!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
