Весан (Ангел Веселинов)
529 763
30 ene 2015, 21:02

Полето на спомена 

  Poesía » Otra
493 0 5
Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.

Браздите разкрачени, чакат сеячите,
безкрайна следа между прави бедра,
очакваща досег, любов и зачатие
дълбоко във своите влажни недра.

Но в кално безвремие свличат се мислите
с безплодната ласка на вятър студен,
и никнат в недрата – най-топлите, чистите –
фантазни безумия, гниещи в мен.

Какъв ли ще бъде плодът им, не зная,
но залезът кървав пулсира във тях,
и все по-дълбоко в земята дълбаят
и сокът им тъмен ухае на страх.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??