Полето на спомена
Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите,
безкрайна следа между прави бедра,
очакваща досег, любов и зачатие
дълбоко във своите влажни недра.
Но в кално безвремие свличат се мислите
с безплодната ласка на вятър студен,
и никнат в недрата – най-топлите, чистите –
фантазни безумия, гниещи в мен.
Какъв ли ще бъде плодът им, не зная,
но залезът кървав пулсира във тях,
и все по-дълбоко в земята дълбаят
и сокът им тъмен ухае на страх.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите,
безкрайна следа между прави бедра,
очакваща досег, любов и зачатие
дълбоко във своите влажни недра.
Но в кално безвремие свличат се мислите
с безплодната ласка на вятър студен,
и никнат в недрата – най-топлите, чистите –
фантазни безумия, гниещи в мен.
Какъв ли ще бъде плодът им, не зная,
но залезът кървав пулсира във тях,
и все по-дълбоко в земята дълбаят
и сокът им тъмен ухае на страх.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
