И диви, и красиви, и буйни, и различни.
Луди, откачени, страшно първични.
Често неразбрани, нехаресвани,
според някои даже - неприлични.
Ние сме така силно обичащи, до края!
Не случайно само свободната душа знае къде е раят!
Ходим боси по тревата, по земята.
Празнуваме докато будуваме с луната.
Танцуваме с часове като бесни
и пеем, с цяло гърло, бунтовнически песни.
Огньове бушуват в сърцата.
Различни бури минават през лицата.
И в мъка, и в щастие се къпят телата,
но винаги, насред облаците, лети душата.
Косите да се бунтуват умеят.
Очите тогава винаги се смеят.
По улици, вероятно опасни, търчим.
Без да се замисляме, крещим.
Сочат ни с пръст, гонят ни и коментират,
а да обичат, смелост не намират!
И ние пак, из вселената, влюбени бродим
и навсякъде борбата си водим.
Понякога мислим, че сме сами срещу тълпата
и така искаме да отидем, на спокойствие, в гората.
Без дом, на света окаян, се скитаме,
но така можем от живота да опитаме!
Мечтатели сме ние, със сънища шантави, магични.
Обичаме да говорим с думи поетични.
Ръцете "мир" показват,
а душите все истории разказват.
Понякога навън живеем и спим.
Всъщност тогава най-добре се веселим.
Скачаме шумно, викаме и обожаваме да дивеем.
Само така истински живеем.
Можем и голи да излезем из града,
можем и да се любим, на студено, под дъжда..
Каквото си поискаме да говорим
и с всеки, и с всичко да спорим.
Когато не можем да се успокоим,
просто на място стоим
и с разтворени ръце, в кръг, се въртим.
Тогава можем, в себе си, всеки свят да прекосим.
Ние денонощно с мечти оцеляваме
и от любимите си въздушни прегръдки получаваме.
И да ни обиждат, и да нападат, и да нагрубяват,
че справедливостта е вечен победител не могат да забравят.
Насред нищото лежим
и обич, и изкуство творим.
Всеки ден се борим и воюваме
и все отнякъде музика чуваме.
И тялото да изгориш,
каквото и да взривиш,
полета на душата не можеш да провалиш!
© Лора Todos los derechos reservados