31 may 2014, 22:54

Полетът на душата

  Poesía
2.4K 1 25

 

 

 И диви, и красиви, и буйни, и различни.

 Луди, откачени, страшно първични.

 Често неразбрани, нехаресвани,

 според някои даже - неприлични.

 Ние сме така силно обичащи, до края!

 Не случайно само свободната душа знае къде е раят!

 Ходим боси по тревата, по земята.

 Празнуваме докато будуваме с луната.

 Танцуваме с часове като бесни

 и пеем, с цяло гърло, бунтовнически песни.

 Огньове бушуват в сърцата.

 Различни бури минават през лицата.

 И в мъка, и в щастие се къпят телата,

 но винаги, насред облаците, лети душата.

 Косите да се бунтуват умеят.

 Очите тогава винаги се смеят.

 По улици, вероятно опасни, търчим.

 Без да се замисляме, крещим.

 Сочат ни с пръст, гонят ни и коментират,

 а да обичат, смелост не намират!

 И ние пак, из вселената, влюбени бродим

 и навсякъде борбата си водим.

 Понякога мислим, че сме сами срещу тълпата 

 и така искаме да отидем, на спокойствие, в гората.

 Без дом, на света окаян, се скитаме,

 но така можем от живота да опитаме!

 Мечтатели сме ние,  със сънища шантави, магични.

 Обичаме да говорим с думи поетични.

 Ръцете "мир" показват,

 а душите все истории разказват.

 Понякога навън живеем и спим.

 Всъщност тогава най-добре се веселим.

 Скачаме шумно, викаме и обожаваме да дивеем.

 Само така истински живеем.

 Можем и голи да излезем из града,

 можем и да се любим, на студено, под дъжда..

 Каквото си поискаме да говорим

 и с всеки, и с всичко да спорим.

 Когато не можем да се успокоим,

 просто на място стоим

 и с разтворени ръце, в кръг, се въртим.

 Тогава можем, в себе си, всеки свят да прекосим.

 Ние денонощно с мечти оцеляваме

 и от любимите си въздушни прегръдки получаваме.

 И да ни обиждат, и да нападат, и да нагрубяват,

 че справедливостта е вечен победител не могат да забравят.

 Насред нищото лежим

 и обич, и изкуство творим.

 Всеки ден се борим и воюваме

 и все отнякъде музика чуваме.

 И тялото да изгориш,

 каквото и да взривиш,

 полета на душата не можеш да провалиш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оо това е много сладко и красиво, Ангел! 😊
  • Душата на Поета е хвърчило.
    А цветовете в твоето са толкоз, ...толкоз пъстри!
    Като крилце на пеперуда! Чак ми става мило
    да го докосна нежно, с поетични пръсти...
  • Огромно благодаря, Ангел! Не го очаквах! 🙏💓☺️
  • Няма как за мен да не е в Любими, този полет в облаците!
    Благодаря за удоволствието, Севгимизи!
  • Направо не знам какво да кажа!!Много много ти благодаря!Наистина уважавам мнението ти и тези твои думи ме развълнуваха силно!Докосна ми сърцето!Благодаря!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...