31.05.2014 г., 22:54

Полетът на душата

2.4K 1 25

 

 

 И диви, и красиви, и буйни, и различни.

 Луди, откачени, страшно първични.

 Често неразбрани, нехаресвани,

 според някои даже - неприлични.

 Ние сме така силно обичащи, до края!

 Не случайно само свободната душа знае къде е раят!

 Ходим боси по тревата, по земята.

 Празнуваме докато будуваме с луната.

 Танцуваме с часове като бесни

 и пеем, с цяло гърло, бунтовнически песни.

 Огньове бушуват в сърцата.

 Различни бури минават през лицата.

 И в мъка, и в щастие се къпят телата,

 но винаги, насред облаците, лети душата.

 Косите да се бунтуват умеят.

 Очите тогава винаги се смеят.

 По улици, вероятно опасни, търчим.

 Без да се замисляме, крещим.

 Сочат ни с пръст, гонят ни и коментират,

 а да обичат, смелост не намират!

 И ние пак, из вселената, влюбени бродим

 и навсякъде борбата си водим.

 Понякога мислим, че сме сами срещу тълпата 

 и така искаме да отидем, на спокойствие, в гората.

 Без дом, на света окаян, се скитаме,

 но така можем от живота да опитаме!

 Мечтатели сме ние,  със сънища шантави, магични.

 Обичаме да говорим с думи поетични.

 Ръцете "мир" показват,

 а душите все истории разказват.

 Понякога навън живеем и спим.

 Всъщност тогава най-добре се веселим.

 Скачаме шумно, викаме и обожаваме да дивеем.

 Само така истински живеем.

 Можем и голи да излезем из града,

 можем и да се любим, на студено, под дъжда..

 Каквото си поискаме да говорим

 и с всеки, и с всичко да спорим.

 Когато не можем да се успокоим,

 просто на място стоим

 и с разтворени ръце, в кръг, се въртим.

 Тогава можем, в себе си, всеки свят да прекосим.

 Ние денонощно с мечти оцеляваме

 и от любимите си въздушни прегръдки получаваме.

 И да ни обиждат, и да нападат, и да нагрубяват,

 че справедливостта е вечен победител не могат да забравят.

 Насред нищото лежим

 и обич, и изкуство творим.

 Всеки ден се борим и воюваме

 и все отнякъде музика чуваме.

 И тялото да изгориш,

 каквото и да взривиш,

 полета на душата не можеш да провалиш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оо това е много сладко и красиво, Ангел! 😊
  • Душата на Поета е хвърчило.
    А цветовете в твоето са толкоз, ...толкоз пъстри!
    Като крилце на пеперуда! Чак ми става мило
    да го докосна нежно, с поетични пръсти...
  • Огромно благодаря, Ангел! Не го очаквах! 🙏💓☺️
  • Няма как за мен да не е в Любими, този полет в облаците!
    Благодаря за удоволствието, Севгимизи!
  • Направо не знам какво да кажа!!Много много ти благодаря!Наистина уважавам мнението ти и тези твои думи ме развълнуваха силно!Докосна ми сърцето!Благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...