1 nov 2008, 11:20

Полетът на перцето 

  Poesía » Del paisaje
590 0 1
Една прашинка се надигна
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши,
слънцето със блясъка ме озари,
а теб те няма - къде се скри?
В илюзията на детските мечти
или в бездната на празната душа?...
И пак е нощ и аз мълча...
Една нежна утринна роса
ми направи път през тъмните поля, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??