Една прашинка се надигна
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши,
слънцето със блясъка ме озари,
а теб те няма - къде се скри?
В илюзията на детските мечти
или в бездната на празната душа?...
И пак е нощ и аз мълча...
Една нежна утринна роса
ми направи път през тъмните поля,
а теб те няма още и къде се скри,
моля те, не ме мъчи,
огледай се през моите очи,
прегърни ме - както бурята нощта,
както ангелът света -
аз съм малко пухкаво перце
и вятър ме завя във твоите ръце,
но уви, листото се отрони и падна,
а земята разтвори свойта необят
и го прие като Божията благодат,
и единствено останах аз -
все тъй само изоставено от всяко живо същество,
но поне не страдам и не ме боли,
и не плача, и нямам сълзи...
© Мила All rights reserved.