Полетът на перцето

 Една прашинка се надигна

 от парещия пясък и ме погали,

 една звезда падна уморена в моите крака 

 и ми разказа приказка за вечността,

 въздухът засвири в моите уши,

 слънцето със блясъка ме озари,

 а теб те няма - къде се скри? 

 В илюзията на детските мечти

 или в бездната на празната душа?...  

 И пак е нощ и аз мълча...

 Една нежна утринна роса

 ми направи път през тъмните поля,

 а теб те няма още и къде се скри,

 моля те, не ме мъчи,

 огледай се през моите очи,

 прегърни ме - както бурята нощта,

 както ангелът света  -

 аз съм малко пухкаво перце

 и вятър ме завя във твоите ръце,

 но уви, листото се отрони и падна,

 а земята разтвори свойта необят

 и го прие като Божията благодат,

 и единствено останах аз -

 все тъй само изоставено от всяко живо същество,

 но поне не страдам и не ме боли,

 и не плача, и нямам сълзи...