4 nov 2014, 22:30  

Полиграфия

  Poesía
649 0 1

Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците…

 

И в интимния унес на проза,
в пантеона от думи и ритъм,
под покрова на днешната муза,
се улавям, че ставам излишен…

 

Но съм знак, но съм жива частица 
от играта на чувства и страсти
и по изгрев събирам трохите
от софрата на звездното парти.

 

Старомоден, скептик по душа,
не познавам Иисус от квартала
и макар съм Йоан на книжа,
не предричам и не кръщавам.

 

Но мечтая на глас и на сън
да изгоним лъжците от храма ни,
пък тогава с врабците навън
ще печатам последно издание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересни сравнения. Хубав стих!
    (в заглавието има ли грешка или просто аз не я знам тази дума? )

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...