17 oct 2007, 16:04

ПОЛУ...

  Poesía
674 0 7
 

Истината се живее в път дълъг и суров.

Духовното око на някой e отворила.

И шества по света, преплетена с любов,

тъй ласкаво и мило проговорила.


Полулюбов и полуистина човешка

чертаят път красив на не една съдба.

Усетил ги, познал и своя грешка,

не се насищаш лесно на света!


Дано окото ти днес не е алчно,

макар и тежка срещу него е пръстта.

Познал е истина в полето злачно,

бездомен вятърът пилее й праха.


За теб е рано да почиваш и да тлееш,

но късно вече е и в огън да гориш

и с полуистината на света живееш,

в полулюбов докрая ти твориш!

17.10.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...