Истината се живее в път дълъг и суров.
Духовното око на някой e отворила.
И шества по света, преплетена с любов,
тъй ласкаво и мило проговорила.
Полулюбов и полуистина човешка
чертаят път красив на не една съдба.
Усетил ги, познал и своя грешка,
не се насищаш лесно на света!
Дано окото ти днес не е алчно,
макар и тежка срещу него е пръстта.
Познал е истина в полето злачно,
бездомен вятърът пилее й праха.
За теб е рано да почиваш и да тлееш,
но късно вече е и в огън да гориш
и с полуистината на света живееш,
в полулюбов докрая ти твориш!
17.10.2007г.
© Мери Попинз Всички права запазени