Измислена реалност се преобрази в мене.
Има божествени същества,
който ме докосват тайнствено.
Получовек ме преследваше,
като диво животно.
Погледнах света със светещи очи.
Погалих образа в миналото си.
Преобразих се в получовек
с козина и обратна захапка.
Нима не можеш да ме укротиш,
като човек?
Душата ми крещи,
за да мога да докосвам тялото ти.
Ти, мое свято божество,
протегни ръце и ме погали в мислите си.
Пронизах те, като човек,
но съм духовно божествен.
Светлината ме сковава,
да те имам до себе си.
Погали ме тихичко.
Целуни ме загадъчно.
Прегърни ме, като получовек,
но остави следите в миналото ни...
© Десислава Танева Todos los derechos reservados