Oct 14, 2016, 6:17 PM

Получовек

  Poetry » Love
700 0 0

Измислена реалност се преобрази в мене.

Има божествени същества,

който ме докосват тайнствено.

Получовек ме преследваше,

като диво животно.

Погледнах света със светещи очи.

Погалих образа в миналото си.

Преобразих се в получовек

с козина и обратна захапка.

Нима не можеш да ме укротиш,

като човек?

Душата ми крещи,

за да мога да докосвам тялото ти.

Ти, мое свято божество,

протегни ръце и ме погали в мислите си.

Пронизах те, като човек,

но съм духовно божествен.

Светлината ме сковава,

да те имам до себе си.

Погали ме тихичко.

Целуни ме загадъчно.

Прегърни ме, като получовек,

но остави следите в миналото ни...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...