14.10.2016 г., 18:17

Получовек

705 0 0

Измислена реалност се преобрази в мене.

Има божествени същества,

който ме докосват тайнствено.

Получовек ме преследваше,

като диво животно.

Погледнах света със светещи очи.

Погалих образа в миналото си.

Преобразих се в получовек

с козина и обратна захапка.

Нима не можеш да ме укротиш,

като човек?

Душата ми крещи,

за да мога да докосвам тялото ти.

Ти, мое свято божество,

протегни ръце и ме погали в мислите си.

Пронизах те, като човек,

но съм духовно божествен.

Светлината ме сковава,

да те имам до себе си.

Погали ме тихичко.

Целуни ме загадъчно.

Прегърни ме, като получовек,

но остави следите в миналото ни...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...