18 mar 2007, 16:42

Полужива

  Poesía
922 0 4
Полужива съм, в краката ти се влача.
Боли ме, но стискам зъби – няма да плача.
Не ще те умолявам, отново да запееш.
Нито ще се надявам за мен да копнееш.

Полужива съм, в мислите ти място нямам.
Ще спра да дишам. Нямам право да се надявам.
Тези стаи. Толкова празни, без звук.
Имат нужда от музиката ти, отново да е тук.

Полужива съм. Недостойна. Негодна.
Вече не съм аз. Само на мен подобна.
До кръв устни ще стискам. Нека боли.
Не ще те моля да се връщаш. Кърви.

Полужива съм. Оставила в мрака следи.
Мъртва съм за теб и за света. Прости.
Снежно-бял, снега кървав стана.
Не ме моли. На този свят няма да остана.

Полужива. Всъщност вече мъртва от любов.
От музиката ти цялата обрана. Глупав зов.
На грешни места те търсех преди.
Само тишината груби думи ми реди.

Полужива все още, но може би не толкова.
Дари ми цветя. Музика. Любовна окова.
Толкова отблизо. Не ме виждаш. Боли.
Няма ме вече. Не ме търси. Плачи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...