18.03.2007 г., 16:42

Полужива

918 0 4
Полужива съм, в краката ти се влача.
Боли ме, но стискам зъби – няма да плача.
Не ще те умолявам, отново да запееш.
Нито ще се надявам за мен да копнееш.

Полужива съм, в мислите ти място нямам.
Ще спра да дишам. Нямам право да се надявам.
Тези стаи. Толкова празни, без звук.
Имат нужда от музиката ти, отново да е тук.

Полужива съм. Недостойна. Негодна.
Вече не съм аз. Само на мен подобна.
До кръв устни ще стискам. Нека боли.
Не ще те моля да се връщаш. Кърви.

Полужива съм. Оставила в мрака следи.
Мъртва съм за теб и за света. Прости.
Снежно-бял, снега кървав стана.
Не ме моли. На този свят няма да остана.

Полужива. Всъщност вече мъртва от любов.
От музиката ти цялата обрана. Глупав зов.
На грешни места те търсех преди.
Само тишината груби думи ми реди.

Полужива все още, но може би не толкова.
Дари ми цветя. Музика. Любовна окова.
Толкова отблизо. Не ме виждаш. Боли.
Няма ме вече. Не ме търси. Плачи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...