reinbow (Биляна Битолска)
556 1412
1 may 2014, 19:39

Полунощ - ІІ 

  Poesía » Otra
383 0 6

Тишината затрупа прозореца,

заваляха отминали мигове,

от стрелките се посипа умора

и въздишка след хиляди викове.

Спря нощта и се вгледа във залеза,

тъжен вятър засвири сонет,

От луната се спусна забрава,

самодива я върза в букет.

Уморена земята притихна

под завивка от минало вчера,

а часовникът с морна усмивка

тръгна новия ден да намери.

 

Полунощ. Миг на тайнство отваря

на нероденото утре вратите.

Полунощ. Миг изпълнен със вяра,

че от утре се сбъдват мечтите.

 


© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ена, благодаря, че намина
  • БРАВО ТИ!!!
    Чудесен стих!!!
    ((( )))
  • Благодаря, Митко, твоята подкрепа ме прави щастлива
    Анна, много благодаря за откровението!
  • Аз също ти благодаря за това че ни радваш с таланта си...(а той е многостранен)Поздрави Мис
  • Емо, това откровение е най-ценния дар!
    Благодаря ти, приятелю
  • Ех Дъга...не знам вече как да коментирам творбите ти. Огромно удоволствие е да те чета. Произведението ти е страхотно, прекрасно... Благодаря ти
Propuestas
: ??:??