reinbow (Биляна Битолска)
552 1407
May 1, 2014, 7:39 PM

Полунощ - ІІ 

  Poetry » Other
331 0 6

Тишината затрупа прозореца,

заваляха отминали мигове,

от стрелките се посипа умора

и въздишка след хиляди викове.

Спря нощта и се вгледа във залеза,

тъжен вятър засвири сонет,

От луната се спусна забрава,

самодива я върза в букет.

Уморена земята притихна

под завивка от минало вчера,

а часовникът с морна усмивка

тръгна новия ден да намери.

 

Полунощ. Миг на тайнство отваря

на нероденото утре вратите.

Полунощ. Миг изпълнен със вяра,

че от утре се сбъдват мечтите.

 


© Биляна Битолска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ена, благодаря, че намина
  • БРАВО ТИ!!!
    Чудесен стих!!!
    ((( )))
  • Благодаря, Митко, твоята подкрепа ме прави щастлива
    Анна, много благодаря за откровението!
  • Аз също ти благодаря за това че ни радваш с таланта си...(а той е многостранен)Поздрави Мис
  • Емо, това откровение е най-ценния дар!
    Благодаря ти, приятелю
  • Ех Дъга...не знам вече как да коментирам творбите ти. Огромно удоволствие е да те чета. Произведението ти е страхотно, прекрасно... Благодаря ти
Random works
: ??:??