Полунощ - ІІ
Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза,
тъжен вятър засвири сонет,
От луната се спусна забрава,
самодива я върза в букет.
Уморена земята притихна
под завивка от минало вчера,
а часовникът с морна усмивка
тръгна новия ден да намери.
Полунощ. Миг на тайнство отваря
на нероденото утре вратите.
Полунощ. Миг изпълнен със вяра,
че от утре се сбъдват мечтите.
© Биляна Битолска All rights reserved.
