Полунощ - ІІ
Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза,
тъжен вятър засвири сонет,
От луната се спусна забрава,
самодива я върза в букет.
Уморена земята притихна
под завивка от минало вчера,
а часовникът с морна усмивка
тръгна новия ден да намери.
Полунощ. Миг на тайнство отваря
на нероденото утре вратите.
Полунощ. Миг изпълнен със вяра,
че от утре се сбъдват мечтите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
