25 ago 2024, 20:47

Полунощно 

  Poesía » De amor, Del paisaje
130 1 4

Стени във мъх и стар бръшлян,

пропити с восък и тамян,

камбанен звън във полунощ,

беснее буря с дива мощ.

 

Магия с кръв и кръстен знак,

шептя молитва в пълен мрак.

Скърби Тъмата- стар другар,

принасям в жертва свиден дар.

 

Отпивам черен еликсир,

изгрява лунният сапфир,

букет от рози със бодли,

пронизва ме, но не боли.

 

С дъха на бисерни вълни,

ти шепите ми напълни-

единствен мой, прокълнат блян

с лъчи от гибел си облян...

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??