Полунощно
Стени във мъх и стар бръшлян,
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак,
шептя молитва в пълен мрак.
Скърби Тъмата- стар другар,
принасям в жертва свиден дар.
Отпивам черен еликсир,
изгрява лунният сапфир,
букет от рози със бодли,
пронизва ме, но не боли.
С дъха на бисерни вълни,
ти шепите ми напълни-
единствен мой, прокълнат блян
с лъчи от гибел си облян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
