26 feb 2011, 11:48

Полъх

  Poesía
753 0 1

Нищо повече не сме

освен топъл повей

на нежен вятър

нежно галещ бузите

на малко дете

Детенце тъжно и самотно

което не спира да мечтае

 

Преминаваща комета сме

възпламенена от звездата

която така щедро дарява

светлина сред тъмнината

топлина ни подарява

насред самотния студ

 

Тук сме само за миг

прашинки из безкрая

малки звездици плахи

пръснати из нощното небе

И ако седнеш на тревата

вперил взор във хоризонта

ще усетиш тоз' ритъм вечен

който кара ни да вдишваме

живота с пълни дробове

 

Като надежда безнадеждна сме

която пада тежко във калта

че е паднала не значи че е мъртва

Събира сили ближе рани

Акумулира слънчеви лъчи

за да може да се вдигне

и пак напред да продължи

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...