26.02.2011 г., 11:48

Полъх

750 0 1

Нищо повече не сме

освен топъл повей

на нежен вятър

нежно галещ бузите

на малко дете

Детенце тъжно и самотно

което не спира да мечтае

 

Преминаваща комета сме

възпламенена от звездата

която така щедро дарява

светлина сред тъмнината

топлина ни подарява

насред самотния студ

 

Тук сме само за миг

прашинки из безкрая

малки звездици плахи

пръснати из нощното небе

И ако седнеш на тревата

вперил взор във хоризонта

ще усетиш тоз' ритъм вечен

който кара ни да вдишваме

живота с пълни дробове

 

Като надежда безнадеждна сме

която пада тежко във калта

че е паднала не значи че е мъртва

Събира сили ближе рани

Акумулира слънчеви лъчи

за да може да се вдигне

и пак напред да продължи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...