Полъх

Нищо повече не сме

освен топъл повей

на нежен вятър

нежно галещ бузите

на малко дете

Детенце тъжно и самотно

което не спира да мечтае

Преминаваща комета сме

възпламенена от звездата

която така щедро дарява

светлина сред тъмнината

топлина ни подарява

насред самотния студ

Тук сме само за миг

прашинки из безкрая

малки звездици плахи

пръснати из нощното небе

И ако седнеш на тревата

вперил взор във хоризонта

ще усетиш тоз' ритъм вечен

който кара ни да вдишваме

живота с пълни дробове

Като надежда безнадеждна сме

която пада тежко във калта

че е паднала не значи че е мъртва

Събира сили ближе рани

Акумулира слънчеви лъчи

за да може да се вдигне

и пак напред да продължи