rozita-p (Росица)
120 1324
9 mar 2011, 10:05

Полюси 

  Poesía » Otra
808 0 9

 

 

Гърбът ти е тънка завеса от дим -

напразно се взирам, напразно се взирам.

На струйки изтича тилът ти любим,

през него прозира

 

поредното утро – парче тишина -

повдига въпроси зад спуснати щори.

От тях многовежда извира вина,

готова да спори,

 

че даже кълбото си има страни -

една за отгоре, една за отдолу -

не само раздяла е пътят, нали,

от полюс до полюс;

 

че щом сме човеци, то значи грешим,

преследваме рая, настигаме ада

и в тихо безумство мостóве горим

на жертвена клада,

 

събираме пепел в съборен комин

и чакаме Феникс, а идва Михаля,

издухва до спомен поредния дим

далече в безкрая.

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих! Поздрав с моите полюси!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=126649
  • Вал, дано пътищата ти водят до повече срещи, отколкото раздели - твой набеден философ Р.
    Галина - благодаря за щедрите думи
  • Полюсите са спирки по обиколката на кълбото. Ето защо мисля, че е повече това, което ги свързва, отколкото това, което ги разделя. С други думи, съгласен съм с теб, че:

    "не само раздяла е пътят, нали,
    от полюс до полюс"

    Това стихотворение е прекрасно съчетание между философия и лирическо настроение. Твоята философия е сочна и освежава. Това не се среща често.
  • Поздрав на всички, които сами си създават полюси и най-вече на тези, които не ги признават
  • Прекрасно е, Роси!Кара ме да се замисля над много неща!И стилът и изпълнението са перфектни!Поздрав!
  • Много хубаво!
  • М, даааа...
    Поздрави, Рос.
  • Ужасно много ми хареса, Роси!!!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??