Гърбът ти е тънка завеса от дим -
напразно се взирам, напразно се взирам.
На струйки изтича тилът ти любим,
през него прозира
поредното утро – парче тишина -
повдига въпроси зад спуснати щори.
От тях многовежда извира вина,
готова да спори,
че даже кълбото си има страни -
една за отгоре, една за отдолу -
не само раздяла е пътят, нали,
от полюс до полюс; ...