11 may 2010, 19:18

Полюси 

  Poesía
508 0 0

Няма нищо по-празно
от току-що изчукана стая,
в която си бил
и си си тръгнал.
Видяла сливането на телата -
тази святост,
немее скритата ù злоба.
Няма нищо по-остро
от тишината,
чула теб,
останала след теб,
освирепяла от очакване
да се завърнеш.
28.04.2010.

© Милена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??