11.05.2010 г., 19:18 ч.

Полюси 

  Поезия
509 0 0

Няма нищо по-празно
от току-що изчукана стая,
в която си бил
и си си тръгнал.
Видяла сливането на телата -
тази святост,
немее скритата ù злоба.
Няма нищо по-остро
от тишината,
чула теб,
останала след теб,
освирепяла от очакване
да се завърнеш.
28.04.2010.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??