Полюси
629
0
0
Няма нищо по-празно
от току-що изчукана стая,
в която си бил
и си си тръгнал.
Видяла сливането на телата -
тази святост,
немее скритата ù злоба.
Няма нищо по-остро
от тишината,
чула теб,
останала след теб,
освирепяла от очакване
да се завърнеш.
28.04.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
