Полюси
634
0
0
Няма нищо по-празно
от току-що изчукана стая,
в която си бил
и си си тръгнал.
Видяла сливането на телата -
тази святост,
немее скритата ù злоба.
Няма нищо по-остро
от тишината,
чула теб,
останала след теб,
освирепяла от очакване
да се завърнеш.
28.04.2010.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Иванова Все права защищены
