,,Изтървем ли България, изтървали сме всичко!'' – Николай Хайтов

Животът и Смъртта ни се преплитат.
Излитат сред вулкани от сълзѝ.
А нашите стенания помитат,
едната радост в слепите очи.

Децата по бордюрите загиват.
Асфалта, казват, мек е и жесток.
Родители сълзите си изтриват.
Мъчители – пленени от порок,

не сядайте пияни зад волана!
Разумно моделирайте деня!
Защото зад студената стомана,
лицата са удавени в тъга.

Децата си отидоха. Защо ли?
А изгрева се къпе в самота.
Държава, задушена в произволи,
жена бъдѝ – и майка, и баща.

Когато те отричат и обиждат,
вдигнѝ глава с реки и езера.
Когато красотата ти не виждат,
жена бъдѝ със рокля от вода.

Когато дискотеките от чалга,
опитат да изритат песента.
И медни звуци на родопска гайда,
отлитат със начупени крила.

Момичета красиви се продават.
Тъгата ме залива, щом ги видя.
Кокичета в блата отново плават.
Съдбата е нелепа и горчива.

Приятелят изпил до дъно злоба.
Решил да стане друг и те предал.
Предатели, носачи на отрова,
очаквате ли златния медал?

Живеем и робуваме прилично!
Търгуваме с изчезващо Добро!
Горко на тези, дето са различни!
Че нищо хубу няма в тоз‘ живот!

Отново си отивам като песен.
Земята е арена от трева.
Целунах закъсняващата есен.
До скоро, мила! Подпис: вечерта.