alixa (Александрина Василева)
24 9
20 ene 2008, 21:13

Помен  

  Poesía » Otra
8550 1 3
 

Десет години минаха и отлетяха,

десет тежки зими и лета.

Сълзите в очите ни пресъхнаха,

а болката в гърдите май е същата.

 

 

Казват хората - ще мине,

няма вече да боли...

Но раната в гърдите още зее,

боли, Господи, наистина боли...

 

 

Боли, че спомените ни бледнят,

че не чуваме смеха

и няма кой да ни посрещне,

и всичко се превръща в празнота.

 

 

Всеки казва - времето лекува,

но не e истина това.

Времето не може да лекува,

не и тази празнота!

 

 

Десет години минаха и отлетяха,

десет тежки зими и лета.

А ти си още в сърцата,

и винаги ще е така!

© Александрина Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много за думите и че оценявате така този стих!
  • Времето никога няма да излекува празнотата от загубения любим човек. Спомените за него винаги ще живеят в нас. Просто трябра да се гледа много философски в такива моменти, за това съм съгласна с Маги- живеем за да оставим нещо след себе си след смъртта. И все пак човешко е да тъжим и никога не трябва да крием мъката си. Не е нужно да сме винаги силни в този живот. Прекрасен стих...
  • животът и смъртта вървят винаги ръка в ръка...
    с обич за теб, Александрина.
Propuestas
: ??:??