Помен
Десет години минаха и отлетяха,
десет тежки зими и лета.
Сълзите в очите ни пресъхнаха,
а болката в гърдите май е същата.
Казват хората - ще мине,
няма вече да боли...
Но раната в гърдите още зее,
боли, Господи, наистина боли...
Боли, че спомените ни бледнят,
че не чуваме смеха
и няма кой да ни посрещне,
и всичко се превръща в празнота.
Всеки казва - времето лекува,
но не e истина това.
Времето не може да лекува,
не и тази празнота!
Десет години минаха и отлетяха,
десет тежки зими и лета.
А ти си още в сърцата,
и винаги ще е така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александрина Василева Всички права запазени
