28 dic 2022, 23:58

Помилване на младенеца

  Poesía
504 0 0

Жената е магия и следа. Да бъде тишина, не ѝ се нрави.

Мечтите ѝ сияят в резеда. Очите ѝ с искрите си се славят.

Велика е, защото ще роди деца от безопасната утроба.

Жената без тегоба ще плати цената на обществената злоба.
 

Накърмила честѝтия юнак, заголила гърдата си през юли,

прогонила беснеещия мрак и смела пред измислените кули,

жената – свидна дума на поет, куплети от милувките създава.

Животът ѝ, повярвай, е естет, издигнат над всеобщата гълчава.
 

Прощава и го прави от душа. Прегръща всяка болка и обича.

Прилича на политнали ята след милото хвърчило на момиче,

което се открива в светлина, изгубена в световните неволи.

Жената е врата към чудеса – далече от наложените роли.
 

Облечена в ефирна топлина, в ухание на пееща си лайка,

картината на нашата душа, на бебето и неговата майка

напява, че оставя се Следа, когато Любовта я нарисува.

Животът е притихнала Жена, която младенеца си целува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...